Китай и настъпващия век на Евразия

Китай и настъпващия век на Евразия

Товарният влак, тръгнал в началото на януари от град Иу, в китайската провинция Чжъцзян, пътува 18 дни, прекоси 7 държави и пристигна в източните покрайнини на Лондон: над 12 000 км от началната до крайната гара.

Можем да спорим колко ефективен ще бъде създаваният от Китай нов Път на коприната, предава БГНЕС. В този случай това не е чак толкова важно. Важни са геополитическите планове на КНР. Да пропътуваш с влак от единия в другия край на Евразия е трудно.

Налагаше се контейнерите да бъдат товарени наново в страните с различни стандарти на ж.п. линии, а накрая и за да преминат през тунела под Ламанша. Операторът настоява, че предимствата на неговия път са очевидни – по-евтино, отколкото по въздуха, по-бързо, отколкото по море. Но за момента неговата цел е композицията да пътува поне един път месечно.

Подобни маршрути отскоро вече са в експлоатация между Китай и Хамбург, Китай и Мадрид, но Лондон – това е знакова дестинация. Железницата, следваща древния Път на коприната през Средна Азия, Русия, Беларус и Полша, едва ли сериозно ще промени структурата на световната търговия. Важен психологически ефект: тези нови маршрути съкращават разстоянието между Азия и Европа, в което се и състои големият проект на китайския президент Си Цзинпин.

Той се стреми да сближи богатите нации на Европа с Китай. Мнозина смятат, че ХХ век е бил атлантически. По същата логика XXI ще бъда тихоокеански. През миналия век богатството и властта са били в ръцете на крайбрежните държави, разположени в Северния Атлантик – в САЩ и Западна Европа.

Но напоследък центърът на властта се премества на Изток и Юг. Словосъчетанието „тихоокеански век“ отлично отразява възхода на Китай като световна държава. В действителност – само отчасти. Да, трудно можем да отречем, че Народно-освободителната армия строи бази на изкуствени острови в Южно-Китайско море и не е изключено, че Китай и САЩ могат да се сблъскат в този регион. Но истинските амбиции на КНР са свързани със Запада, а не с Изтока.

Голямата игра на президента Си е закодирана във фразата „Един пояс и един път“ – в реконструкцията на сухопътните и морски пътища, определили предшестващата епоха на глобализацията. Гледайки в бъдещето, Китай си представя Евразия като ос на глобалната сила. Нека отгатнем, коя държава в КНР смятат за център на тази ос. Збигнев Бжежински до своята смърт през 2017 г. оставаше един от най-проницателните стратези на Вашингтон. Той отдавна беше осъзнал тежестта на „осевия суперконтинент“ Евразия.

„Държавата, която ще доминира в Евразия, написа той още през 1997 г., ще оказва решаващо влияние върху два от трите региона в света с най-висока производителност – Западна Европа и Източна Азия... Случващото се в Евразия ще има най-важното значение за глобалното лидерство и историческото наследство на САЩ“.

Лесно можем да разберем тревогите на Бжежински. Историческото разделение на Евразийския материк на две части на света – Европа и Азия – свързано повече с културата и традицията, отколкото с някакви физически граници. На Евразия се падат над една трета от цялата земна повърхност и около 70% от населението на планетата. Именно тук се намират основните източници на енергия и други природни ресурси.

В проекта „Един пояс и един път“ наблюдателите различават множество разни цели – някои от които икономически, някои – стратегически. Например, китайската железница, пресичаща Бирма, позволява да се заобиколи стратегически тясното място – Малакски пролив. Новото пристанище в Пакистан осигурява достъп до Индийския и Персийския залив. Гигантските инфраструктурни проекти в Централна Азия и Африка имат за цел да санират част от индустриалните мощности на Китай и да му осигурят достъп до минералните суровини в тези региони.

Китай се нуждае от нови инвестиционни канали, за да разшири своето присъствие в Европа. Някои от китайските проекти са успешни, други не. Неотдавнашният материал на Джеймс Киндж във „Файненшъл таймс“ показа, че опитите да се изнасят технологии свързани с високоскоростните железопътни съобщения за момента не са донесли на Китай значителни резултати. И не всички контакти Китай успява да обърне в своя полза.

В някакъв момент на Москва ще й писне да бъде младши партньор в руско-китайските отношения. Няма да бъде никак лесно и да се изтласка Индия, наблюдаваща ревниво изграждането на новите пътища в Евразия. Но това, което Китай планира да построи ще бъде по-голямо, отколкото произведението от неговите съставни части. „Един пояс и един път“ - маршрут за доминиране в Евразия. И в този смисъл боговете в момента гледат благосклонно на президента Си Цзинпин. Войнстващият изолационизъм, който Белият дом на Доналд Тръмп смята за своя външна политика, оставя на Пекин огромно пространство за маневри. Т

ревогата на Бжежински се състоеше в това, че не разполагайки със стратегия за защита на собствените си интереси в Евразия, САЩ ще отстъпят този материк на други и в крайна сметка ще останат велика държава в едното полукълбо – своето собствено.

Сметките от този род не интересуват днешната администрация, така че на Пекин страшно му е провървяло. Трябва да се замислим над фразата „евразийски век“ – тя може да се окаже по-точно описание на бъдещето, отколкото „тихоокеански“.

Филип Стивънс, наблюдател на „Файненшъл таймс“. Анализът е написан специално за руския вестник „Ведомости“.

източник
      Радио Кърджали
      Капачки в действие
            Mebeli Mondo       Global net - Кърджали     Escom net - Кърджали         Rodopi Tv - Кърджали         Net Tronix - Кърджали        

Най-четени новини

Rollplast Profilink