История на Кърджали

Кърджали (на гръцки: Κάρντζαλι), до турското нашествие Вишеград[1], е град в Южна България. Той е център на Област Кърджали и на Община Кърджали. Населението на град Кърджали към 31 декември 2013 година е 43 775 души. Намира се на 47 km от град Хасково на 84 km от град Смолян, на 95 km от град Пловдив, на 111 km от град Стара Загора, на 243 km от София, на 78 km от Гюмюрджина и на 383 km от Истанбул,
Местоположение

Кърджали е разположен в сърцето на Източнородопския планински масив, на двата бряга на река Арда. Най-близкият друг областен град е Хасково на приблизително 50 km разстояние, а на около 15 km от Кърджали е разположен древния град Перперикон. През Кърджали минава Паневропейският транспортен коридор №9 през прохода „Маказа“. Разстоянието от областния център до границата с Република Гърция при ГКПП Маказа - Нимфея е само 54 km.
Деление

Град Кърджали включва кварталите Боровец, Байкал, Студен кладенец, Възрожденци, Веселчане, Гледка, Горна гледка, зоните Промишлена зона А, Промишлена зона Б, Източна промишлена зона, Промишлена зона Юг. Наблизо са селата Прилепци (№ 6 на плана на града), Резбарци, Петлино, Айрово, Опълченско, Пропаст, Сипей.

История на града
Възникване

В продължение на над три хилядолетия този край е средище на различни цивилизации и култури. Предполага се, че първите жители на тези места са били прототраките. Тук е имало селища, обитавани от траки, елини и римляни; славяни и прабългари, византийци, латини и османски турци. Недалеч е забележителният древен град-светилище Перперикон. През средновековието днешният Кърджали е известен под името Вишеград в областта Ахридос (Източните Родопи) и е значим епископски християнски център. Основите на тази крепост ca поставени още от древните траки и се отнасят към IV – I в. пр. Хр.
Българско и византийско средновековие

През VI век по средното течение на река Арда се заселват славяни и прабългари. Днес личат следи от миналото на Първото и Второто българско царство. Те установяват своите традиции, език и бит, като заимстват и културата на завареното местното население. Когато се образува славянобългарската държава, този край все още остава в пределите на Византийската империя. По времето на хан Пресиян към 847 г. той влиза в пределите на българската държава. За първообраз на Кърджали се приема съществувалото през 9 – 14 век на територията на днешния град селище и крепостта Вишеград (наричан и Горна крепост)[2] до кв. Горна гледка над яз. „Студен кладенец“, които имат общи белези с материалната култура на старите български градове Плиска, Преслав, Търново, Месемврия и пр. Тя е охранявала разклонение на пътя от Адрианопол до Филипопол към вътрешността на Родопите по долината на река Върбица. В добре запазената цитадела вероятно е резидирал управителят на средновековната област Ахридос. Днес запазените ѝ стени са високи до 8 m. Тя е в пряка визуална връзка с близката крепост Моняк която е на хълма отсреща. Между тях е съществувал и забележителния средновековен манастирски комплекс Свети Йоан Предтеча от 11 – 14 век, когато манастирската крепост става и епископска резиденция. Поради важното си стратегическо и стопанско значение Източните Родопи са били непрекъснато подлагани на вражески нашествия. Цар Калоян към 1199 г. освобождава областта от византийско владичество и тя става един от изходните райони в походите на българите срещу превзелите Константинопол латини разгромени от царя в 1205 г. при Одрин. Под стените на Вишеград преминава неуспешното контранастъпление на кръстоносците, водено от маршал Жофруа дьо Вилардуен, а на левия бряг на р. Арда, под близката крепост Моняк, се е лагерът им в който в 1206 г. е избран Анри – вторият император на Латинската империя след което рицарите се оттеглят безславно. През есента на 1207 г.  латинският крал на Солун Бонифаций Монфератски  навлиза в планината. Местните българи устройват засада и побеждават латинските рицари, а главата на Бонифаций е изпратена на цар Калоян. След Калоян областта е управлявана от деспот Слав, при цар Иван Асен II е отново централно подчинена, след 1246 г., когато умира цар Коломан Асен, Византия установява кратковременен контрол тук, в 1254 г. цар Михаил Асен отхвърля византийците. Летописецът Георги Акрополит пише: „Жителите, които бяха българи се отърваваха от ярема на чуждоезичните и преминаваха към своите.“ После византийците пак се връщат, при цар Kонстатин Тих районът отново е в България, после пак византийски, накрая Цар Иван Александър възстановява контрола си в областта в 1343 г. Легенди и материални доказателства говорят, че в XIV век защитник на местното население от постоянно враждуващите български и византийски феодали е възпятият от народа севастократор Момчил, който владее земите от Бяло море до тук. Неговото име е свързано с първата съпротива на българите-родопчани срещу нашествието на нахлуващите от Мала Азия турски орди.
Под османска власт

През 1370 – 1371 г. родопчани водят тежки битки, за да възпрат завоевателните набези на османските турци на Мурад I. Българските крепости в региона падат под напора на азиатското нашествие, а голяма част от населението е избито, поробено, асимилирано. Друга част намира закрила в непристъпните дебри на Родопите, за да стане пазител на българския род и език.

За наличие на селище тук до старата крепост Вишеград за първи път през робството се споменава в началото на 17-ти век през 1607 г. в османотурски регистър, според който то е поделено между двама владетели в два тимара.[3] Два и половина века по-късно, през 1847 г. Огюст Викенел, френски изследовател и пътешественик, проучвал Източните Родопи, отбелязва: „Кърджали. Малко село с джамия, населено с българи християни и мохамедани”.[4] За селището няма точни документи за събитията за периода 1813 – 1878 г. Вероятно е името на тогавашното малко село да е свързано с шайките полски разбойници „кърджалии“ чиито масови набези особено се разпространили около 50 години преди това в края на 18 и началото на 19 век във вече западналата и попаднала тогава във фактически безвластие Османска империя. Легендарната версия разпространявана сред мюсюлманите в днешният град под средновековната крепост Вишеград, че той дължи името си на митичен османски пълководец завоювал тези места в 14 век, наречен Кърджа Али от Бухара, който след години на военни подвизи станал проповедник и след смъртта си в началото на 15 век последователите му възстановили едно от разрушените селища в близост до неговия гроб [5] е опровергана не само от историческите документи, и подробните османски данъчни регистри, които след обезлюдяването на Вишеград в 14 век цели 230 години не споменават никакво селище тук след нашествието, но фикцията на ориенталската приказка е отхвърлена по безспорен начин след направените проучвания, когато гробът е отворен от учени археолози през 20-те години на 20-ти век и се оказва празен, фалшив гроб без погребение.
След Освобождението

На 3 януари 1878 г. този край е освободен от отряда на руския генерал-майор Григорий Фьодорович Чернозубов. Войските на освободителите пренощуват на северната страна на река Арда, където сега е разположен пазарът и на следващия ден минават реката, установяват контрол и от южната страна и с бърз марш без нито един изстрел освобождават и Момчилград, където генералът получава съобщението за подписаното в Одрин примирие. Със Санстефанския договор Кърджали е в границите на България. Берлинският договор поставя града в пределите на автономната българска област Източна Румелия. През 1886 г., с Топханенския акт, попада в санджак Гюмюрджина под пряката власт на османския султан като компенсация за Съединението между Княжество България и Източна Румелия. През Балканската война след победата на българската войска в станалата край него битка при Кърджали на 21 октомври (8 октомври стар стил) 1912 г. градът е освободен от Хасковския отряд и окончателно остава в България. В центъра е издигнат паметник на освободителите в памет на героите, загинали за присъединяването на града към България, открит в 1939 г., като на откриването присъстват съпругата и сина на ген. Васил Делов – освободителя на Кърджали, успял да опази града незасегнат от военните действия [6], на генерала след смъртта му също е издигнат паметник в града. Кърджали е обявен за град в началото на 20-ти век. Още от турското робство търговията с тютюн е основен отрасъл за града.
Между Балканските и световните войни
Wiki letter w.svg      Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

През 1934 г. град Кърджали е обявен за околийски общински център.
През комунизма
Wiki letter w.svg      Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

С новото административното деление, прокарано от режима на Тодор Живков в 1959 г. градът става окръжен център. Развиват се леката промишленост, машиностроенето и цветната металургия със структуроопределящия ОЦК Кърджали. Градът става културен център, тук се намират ДКТ „Димитър Димов”, Регионален исторически музей, Дом на културата и др. Художествената галерия „Станка Димитрова“ – Кърджали е основана е през 1961 г., но се обособява като самостоятелна галерия през 1967 г. Разполага с едни от най-богатите и интересни сбирки в България – ценни колекции от икони и възрожденски щампи, живопис, графика и скулптора. Представени са творбите на: Владимир Димитров – Майстора, Светлин Русев, Дечко Узунов, В. Дечева, Кирил Цонев и много други. В 1987 г. окръзите са закрити и градът минава към област Хасково.
Кърджали днес
Wiki letter w.svg      Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

От 1999 г. Кърджали е областен град. Той е най-големият административен, промишлен, търговски и културен център на Източните Родопи. В 2012 г. Оловно-цинковият комбинат е затворен заради дългове – металургичното предприятие преди това продадено в собственост на „Интертръст холдинг“ с президент Валентин Захариев, заради тежките задължения към банките кредитори в 2012 г. стига до публична разпродажба. „Горубсо-Кърджали“ и някои предприятия в града поемат малка част от уволнените работници.

Днес Кърджали е домакин на Международния фестивал на изкуствата „Перперикон”, на Националния конкурс за детска литература „Петя Караколева”, ежегодно се провежда културна седмица, посветена на празника на град Кърджали и др.

Регионалният исторически музей в Кърджали е включен е в Списъка на 100-те национални туристически обекта и се намира на престижното 25-то място. Сградата е построена в началото на 20-те години на ХХ-ти век по проект на архитекта на Храм-паметник „Свети Александър Невски“ в София – проф. Александър Померанцев, преподавател в Художествената академия в Санкт Петербург. Както повечето музейни сгради в България, и тази първоначалното е била замислена за друга цел. Имало е идея там да се помещава медресе, но тя никога не е била такова, обаче началният замисъл за функцията на сградата и руският архитект, добре познаващ северноафриканската и средноазиатска архитектура, оставят интересни пластични решения. Сградата е в модерния тогава в неомавритански стил, доминиращи във фасадата са мароканските арки и детайли, напомнящи архитектура не на османския, а на арабския свят и Средна Азия. Поради уникалния си вид сградата е обявена за паметник на културата с национално значение. Регионалният исторически музей Кърджали притежава богата колекция от образци на култова пластика, нумизматика, керамика, накити, средновековни и възрожденски икони, традиционно облекло и други. Намира се близо до центъра на града. Музеят разполага с три големи отдела: етнология, археология и минералогия. Етнографската експозиция отразява различни занаяти в местността по онова време и най-вече отглеждането на тютюн. Археологическата експозиция представя различни образци от ранния неолит до средновековието, тук са изложени и находки от забележителния Перперикон. Показани са и полускъпоценни, скъпоценни камъни, рудни и нерудни материали, минерали и други.

На 29.10.2003 г. на централния площад на града пред общината е открит внушителен 6-метров паметник на Васил Левски със забележителна експресивност и художествена и стойност. Автор на идеята за паметника е проф. Константин Денев. За градежа, завършил за по-малко от месец, са използвани петтонни каменни блокове.

Носът Кърджали на остров Ливингстън, Южни Шетландски острови е наименуван на град Кърджали на 23 ноември 2009 г.[7]
Население
Брой на населението
Година     Брой на населението
1887     ок. 650
1910     ок. 2 500
1934     7 767
1946     10 502
1956     20 955
1965     33 271
1975     47 786
1985     55 906
1992     45 793
2001     45 729
2011     43 880


Религия и етнически състав

През средновековието Източните Родопи са наричани област Ахридос. Тогава тукашният епископски манастир „Свети Йоан Предтеча“ е средище на една от големите средновековни християнски епархии. Той е в списъка на 100-те национални туристически обекта. Манастирът е основан през шести – осми век. Бил е епископско средище на Източните Родопи през Средновековието. На това място са били изграждани няколко църкви, които са имали визнатийски стил, както сочат разкопките, направени от учените. Има голяма крепостна стена с правоъгълни кули. Били са издигани голяма църква, параклис, представителна сграда, манастирска трапезария, монашеска баня и други. В центъра на манастирския комплекс в църквата са открити запазени уникални стенописи. Те достигат близо 4 m височина. През 1998 г. на храма е направена реставрация на голямата църква, със съдействието на проф. Николай Овчаров и Даниела Коджаманова. В наши дни обаче са останали много малко от сградите на големия манастирски комплекс. Една от петте открити гробници на това място се оказва, че е на висш християнски духовник от периода 12-13 век. Тя е била затворена херметически, и когато изследователите я отварят, намират мощите на този духовник, който не може да се изключи да е дори Патриарх Евтимий Търновски, но това е само една възможна хипотеза. Целият манастирски комплекс с голямата църква са обявени за паметници на културата от национално значение.

Храмът „Св. Георги Победоносец“ е издигнат в началото на 20 век, разположен е в центъра на града. Той е трикорабна, кръстокуполна църква, която има вградена камбанария. Сградата е паметник на културата от местно значение.

Православното духовно средище „Успение Богородично“ е изградено по инициатива на отец Боян Саръев. Той  има съновидение, което получава от Божията майка. В него тя му дава наставление да изгради на това място (квартал Гледка) православно духовно средище във връзка с двехилядната годишнина от рождението на Иисус Христос. Така на 17 август 2000 година започва подготовката за изграждането на бъдещия духовен център, който е осветен тържествено през 2003 година от митрополит Арсений. В него се съхраняват частици от светия Кръст Господен, които са открити в един от кръстовете реликвариуми от открития стар архиепископски център в Перперикон. Агиазмото „Живоприемни източник“ е изграден в двора на храма. За него се вярва, че Божията майка е споделила, че много хора ще намират там изцеление.

От християнските вероизповедания доминира Българската православна църква. Други представители на християнството са протестантските Евангелска петдесятна църква и Българска божия църква. Заявилите се в града за турци от гражданите, българите мюсюлмани, както и част от циганите изповядват исляма. В миналото е имало и еврейска общност.

В цялата област на преброяването в 2011 г. за турци се заявяват 66,15 %, българите са 30,22 %, не се определят – 2,01% и цигани – 0,99 %. Към 8% от хората не се определят като обвързани с някаква религия.

Българите християни в областта са около 2/3 от всички българи в нея.[8] За общината състояща се от града, където е 64,87% от населението, и още други 117 селища, данните са: за турците се заявяват 55,5 %, българите са 40,5%, не се определят – 1,92%, циганите са 1,69% и други 0,38 %.[9] В самия град Кърджали обаче българите са 61,02%, заявилите се за турци са 34,9%, не се определят – 2,17%, циганите са 1,33% и други 0,56%.[10]

линк

    Mebelna borsa Zori       Global net - Кърджали  

Най-четени новини

        Aromatizatori